Едно от най-типичните приложения на компания, учредена в юрисдикция с ниски данъци, е външнотърговската дейност. Обикновено при търговски сделки между две фирми в едната посока се движат стоки, а в срещуположната – парични преводи. Държавата, в която възниква печалбата от съответната сделка, облага с данък положителната разлика между покупната цена на стоките и евентуалната им продажна цена. Между двете фирми може да бъде поставено едно дружество, облаганос ниски данъци и печалбата да се осчетоводи в книгите на това именно дружество, а не във фирмата, която фактически я реализира. Така облагаемите печалби на практика се прехвърлят от страна с високи данъци в юрисдикция с ниски или нулеви ставки.

 

Износителят може да използва горната схема за пренасочване на печалбата, свързана с износа на стоки към чуждестранни клиенти към страни с ниски данъци. Вносителят може да я използва, за да намали данъците върху печалбата от продажбата на внесените стоки в своята страна.

 

Трябва да се отбележи, че при горепосочените схеми възнаграждението получено от фирмите, облагани с ниски ставки трябва да съответства на принципа за “реалност”, т.е. трябва да е равно на това, на което две несвързани страни биха се договорили при подобни обстоятелства въз основа на функциите, които ще изпълняват и рисковете, които ще поемат. Ето защо е препоръчително в дружеството, облагано с ниски данъци да се създадат възможно най-много аргументация по отношение рискове, функции, служители и т.н. Колкото по-висока е аргументацията, толкова по-лесно оправдаемо е високото пренасочване на печалба към такова дружество.

 

Кипър и Малта са примери за юрисдикции, подходящи да търговска дейност, особено в рамките на ЕС.